Definition
▶
самота
samota
Самота е състояние на дълбока тъга и изолация, когато човек се чувства сам и изоставен.
Одиночество — это состояние глубокой печали и изоляции, когда человек чувствует себя одиноким и покинутым.
▶
Вечерите ми преминават в самота.
Мои вечера проходят в одиночестве.
▶
Тя изпитва самота, дори когато е сред хора.
Она испытывает одиночество, даже когда находится среди людей.
▶
Самотата може да бъде много тежка за душата.
Одиночество может быть очень тяжело для души.